„ЗАСЕГА” („ДО СИХ ПОР”)
Христо Павлов Банковски (1937-1976 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александр Борисов
Христо Банковски
ЗАСЕГА
Засега в любовта най-сетне съм спокоен.
Няма завист в земния ми ден.
Ще завиждам единствено само на тоя,
когото обикнеш след мен!
Нищо, че не мога да бъда щастлив –
просто нямам такава способност.
Радвай се, че съм при тебе, че съм силен и жив –
останалото са подробности.
Ти си щастието и страданието
и преди всичко – любовта.
Колко спокойни са твоите длани –
най-спокойните на света.
Сигурно никога не си виждала
толкова весел и толкова отчаян мъж.
Не ме обиждай, дори когато те обиждам,
и аз ще бъда твоя хубав, априлски дъжд.
Защото съм толкова крехко и наранимо,
толкова жилаво и силно същество.
Моят климат е първичен и варварски климат,
но само в него цъфти едно златно, пеещо дърво.
Сред твоите коси сънувам сънища зелени,
забравям горчивия вкус на битието, забравям думата „горчив”.
Затова някога можеш спокойно да кажеш за мене:
„Виждала съм го дори и щастлив!”
Христо Банковски
ДО СИХ ПОР (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)
В любви своей пока что я спокоен
И зависти во мне нет к тщете дня.
Завидую единственно тому я,
Кого полюбишь ты после меня!
Хотя вполне сегодня не счастливый –
Способность не имею я такой.
Но рад с тобою, что живой и сильный,
А остальное мелочи притом.
Ты счастье, дорогая, и страданье,
Конечно, изначальнее любовь.
Спокойны твои руки в ожиданьи,
Спокойствие напоминают вновь.
Не замечала ты – какая сила,
Мужчину, что отчаян и хорош.
Когда любил, меня ты не любила,
Любовь моя была апрельский дождь.
По жизни я и хрупкий, и ранимый,
Настолько я живое существо.
Мой климат первобытный, климат дикий,
Цветёт злато – поющее древо.
У кос твоих заснули сны цветные,
Забыт и горький запах бытия
Забыты изреченья горделивы.
Промолвишь ты спокойно про меня:
„Я видела его ещё счастливым!”